![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
1. Най-горе - Лени като бебе. 2. Лява - родителите на Лени
Филмът печели Златен медал във Венеция през 1935г. и златен медал на световното изложение в Париж през 1937г. След края на Втората Световна Война този филм унищожава кариерата и живота на Лени Рифенщал. Признанието като произведение на изкуството, което филмът получава по време на войната му е отнето.
1. Лява - Лени като ученичка по танци. 2. Средна - Лени като танцьорка
1. Лява - Лени като млада дама.
1. Лява - С тази малка мовиола Lytax Лени Рифенщал монтира 18 месеца 400'000м. лента за филма “Олимпия”.
Другият велик неин филм – “Олимпия” (Olympia) е за олимпийските игри през 1936г. Той е разделен на две части – “Празненство на народите” (Fest der Volker) и “Празник на красотата” (Fest der Schonheit) и получава златен медал в Париж през 1937г., първа награда във Венеция и най-добър филм в света за 1938г., олимпийска награда от IOC през 1939г., а през 1956г. е класифициран като един от десетте най-добри филма на света. След войната много бързо се нарежда в световния фотографски елит. Нейни фоторепортажи за Нуба са публикувани за пръв път в “Stern”, “The Sunday Times Magazine”, “Paris Match”, “L’Europeo”, “Newsweek”, “the Sun”. Тя издава две свои книга със снимки – “The Nuba” и “The Nuba Of Kau”, които и спечелват още почести и награди.
1. Лява - в Африка през 1963г. 2.Дясна - в Кения
1. Лява - Лени в Нуба. 2. Дясна - Лени в Судан. 45 градуса по Целзий
На 71г. Л. Рифенщал сбъдва дългогодишната си мечта – посещава и завършва курс за леководолази, за да може да работи като подводен фотограф. С двете си книги с фотографии – “Кораловите градини” (The coral gardens) и “Чудесата под водата” (The wonders under water) тя става един от водещите подводни фотографи. Книгите са сензационни и й донасят отличия и награди. През 1987г. Лени Рифенщал публикува своите “Мемоари” (Memoirs), които излизат в 13 страни, като изключителен интерес към тях в САЩ и Япония. През 1992г. излиза документалния филм “Силата на изображенията” (Die Macht der Bilder), в който тя споделя възгледите си за своя живот и артистичната си работа. Освен няколкото международни награди, той печели “Emmy Award” в САЩ и специалната награда на филмовата критика в Япония. |
Двете - Лени като водолаз Л. Рифенщал не престава да прави фотографски изложби по целия свят, като паралелно с това неуморно снима първия си подводен филм, като неколкократно се гмурка в най-красивите места. На 94г. възраст тя се гмурка на Кокосовите острови /Коста Рика/, за да прави снимки на акули. Друг смайващ факт е, че на 97г. възраст тя предприема пътуване до изолирания заради многогодишни граждански войни Судан, за да потърси своите нубийски приятели, за които не е чула нищо от 23 години. Поради неизвестността и е отказано позволение за влизане в Судан, но тя се свързва с водача на бунтовниците и го получава. Заедно с малък филмов екип, предоставен от филмова компания Одеон, тя пътува за Хартум през февруари 2000г., придружена от Хорст Кетнер – нейния постоянен асистент от много години. След дълго изчакване и преговори, екипът пътува до планините Нуба с военен конвой. Хиляди хора чакат Л. Рифенщал, за да и кажат, че най-добрите и приятели са станали жертва на войната. Съкрушена, въпреки желанието си тя не намира повече приятели там. Заради подновяване на сраженията, екипът е принуден да тръгне обратно и никакви увещания не помагат. След междинно кацане в El Obied хеликоптерът, с който пътуват се разбива. По чудо няма загинали. Лени Рифенщал е взета от спасителен самолет на германска болница. След изследванията става ясно, че тя е претърпяла множество фрактури, счупени ребра и наранен бял дроб.
Лява - катастрофиралият хеликоптер - 2000г. Въпреки всичко, тя не се отказва от плана си да отиде отново в Судан с намерението да помогне на своите нубийски приятели. С приятелите си Зигфрид и Рой
Лява - на своя 98 рожден ден.
Лява - с Бианка и Мик Джагър - 2000г. Лени Рифенщал на остров Атуруга – 13 ІІІ 2003. Лени Рифенщал умира на 8 ІХ 2003г. – няколко седмици след своя 101 рожден ден.
Текстът и снимките са от официалния сайт на Лени Рифенщал. | ||||||
|